През 1972 г. в голям фармацевтичен заводи край Лондон
гостува българска делегация. Един от нейните членове изостава и потапя носната
си кърпа в съд с пеницилин „Г 43 000” единици, който дотогава е непознат у нас.
Максимумът, до който е достигнала родната фармацевтична индустрия, е пеницилин
до 20 000 единици. Човекът от делегацията се връща в посолството и пеницилинът
бързо заминава с дипломатическа поща за България. Той успешно е възпроизведен,
внедрен и заводът в Разград започва неговото производство. Човекът с носната
кърпа е агент на НТР на ДС. А оперативният работник, който го ръководи, е
награден с почетно звание „Герой на социалистическия труд“. Това е и
единственият случай, в който разузнавач от УНТР получава такава висока държавна
награда. С Решение "Б" № 19 на Секретариата на ЦК на БКП от
17.06.1982 г. агентът, допринесъл за кражбата на пеницилина, е награден с
пожизнена пенсия в размер 250 лв. За сравнение през 1982 г. средната пенсия за
страната е между 65-75 лв.
(ДАА-ЦДА, Ф. 1Б, оп. 64, а.е. 667)