ВРЪЗКИ

ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ ДА ПОСЕТИТЕ
(Комисията установява и обявява принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия.От изключителна компетентност на комисията са и действията по разкриване, използване и съхраняване на документите на тези органи, както и предоставянето на достъп до тях на лица, които имат право по закон. Тези права се отнасят до документи само на органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 9 септември 1944 г. - 16 юли 1991 г.)
(Държавна агенция "Архиви" е държавната институция в Република България, която осъществява в национален мащаб политиката по събирането, съхраняването, организирането и използването на архивните документи с историческо значение.)
(Независим специализиран сайт за чисто минало и прозрачно настояще. Сайта на журналиста Христо Христов, www.desebg.com е първото в България специализирано онлайн издание, в което могат да бъдат открити всекидневни публикации за ДС и неговия агентурен апарат, за процесите за декомунизация, лустрация, отварянето на архивите, за паметта за миналото и за дейността на комисията по досиетата.)

(Проекта на ДА „Архиви“ предоставя достъп до дигитализирана колекция от протоколи и решения на Политбюро на ЦК на БКП.)
(С новият си проект, ДА „Архиви“ представя в дигитален вид, най-значимата част от документите по съдебните процеси на различните състави на Народния съд.)
(Дебатирайки кой, защо и доколко спасява българските евреи историци, журналисти и политици често забравят пред колко труден избор са били поставени всички онези, които се обявяват в защита на евреите. От Димитър Пешев, митрополит Стефан и Елин Пелин до членовете на съюзите на писателите, адвокатите и дори фризьорите. Рискувайки своята кариера, а може би и своята сигурност, тези доблестни българи не заглушават гласа на съвестта си. Подобни думи сигурно биха звучали патетично, ако такава смелост бяха проявили и на други места в Европа. В болното време на Втората световна война обаче единствено българите и датчаните поеха риска да спасят своите еврейски общности. Именно на паметта на тези знайни и незнайни българи е посветен новият сайт на Държавна агенция “Архиви”, куриран от Иванка Гезенко. Не се заблуждаваме, че би могъл да даде окончателен отговор на горещо дискутираните днес въпроси. Дали царят, депутатите, Светият синод, Компартията или гражданското общество спасиха евреите? Дали те изобщо бяха спасени или просто някак си оцеляха? Дали бе възможно да бъдат съхранени и 11-те хиляди евреи от т.нар. нови земи във Вардарска Македония и Егейска Тракия? Надеждата ни обаче е, че сайтът ще даде възможност на всеки, който прочете оригиналните документи от епохата, да изгради сам своето мнение по въпроса. Амбицията ни е да покажем фактите такива, каквито са оцелели в пожълтелите страници на архивите.)
(През последните 20 години темата за досиетата не слизаше от вестникарските страници. Принадлежността към комунистическите тайни служби успя да създаде не един публичен скандал. Малцина обаче знаят, че освен „досиетата на ДС”, българските архиви пазят огромен и много ценен масив с „полицейски досиета” от периода преди 1944 г. Само допреди две години те се съхраняваха в Архива на МВР и достъпът до тях бе затруднен. В резултат на подписано споразумение през април 2010 г. Държавна агенция „Архиви” получи, наред с останалите документи, 92 561 лични и съдебни дела, чийто общ обем е 442 линейни метра.)
(Сайта има за цел да предостави информация за престъпленията на комунистическите режими, доколкото краткото време позволява, предимно чрез съществуващите в Интернет места, съдържащи документи и свидетелства за десетилетията на комунистическо господство в много страни по света.)
(Идеята на проекта е чрез възможностите на съвременните комуникационни технологии и интернет пространството да създаде информационен и каталожен портал на социалните и хуманитарни изследвания на комунизма в България.)
(Екип от преподаватели от департамента по "История" на НБУ си поставят за цел да издирят и публикуват документи от Централния партиен архив на БКП.)
(Пълна стенограма на "Кръглата маса" 03.011990-14.05.1990)
(Какво все пак се случи в България през 1989-та? 20 години след падането на комунизма, може би е време да се разчовъркат конспиративните теории и неотговорените въпроси. Този сайт ще се опита да направи тъкмо това.)
(Работата в различните архиви, натрупването на информация чрез устната история и публикуването на резултатите от изследвания върху различни периоди и аспекти на комунистическия режим, биха имали значим принос за създаване на адекватна база за написването на следващото поколение учебници по история за българските училища и биха снабдили с така необходимата литература студентите по история. В това Института за изследване на близкото минало вижда и една от своите основни мисии.)
(Проектът "Пражка пролет, Софийско лято" се опитва да даде отговор на въпроса, как през 1968 г. две държави, членували "рамо до рамо" в социалистическия лагер, се оказаха от двете страни на барикадата.)
(Какво представлява този сайт. И защо го направих? Причината е в това, че хората забравят. Забравят какво е било, още по-лошо: не ги интересува. Днешните поколения не знаят почти нищо за предишните, не познават бита им, живота им, нито България от "онова време". Те не знаят какво е девствен плаж, не знаят какво е тротоар без паркирани коли, и тиха вечер с дъх на липа в столицата. Също така не знаят нищо за мощта на никога непобедената българска армия, нито за изгубените пристанища по Беломорието. Вече дори не помнят годините на комунизма. Те не биха могли да си представят колко кръв е пролята за България, нито биха могли да допуснат за съществуванието на истинските герои, безброй поборници, хайдути, генерали и обикновени войници, българи...)
(В самия център на българската столица, на площ от 6 дка и на височина 37 м., се издига огромен монумент, възхваляващ армия, нахлула враждебно в България на 8 септември 1944 г. и съотговорна за гибелта на десетки хиляди невинни българи, избити без присъда по времето на нейната окупация и под диктовката на нейния върховен главнокомандващ – Й. В. Сталин. Към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца, жени и мъже – българи и българки, а за целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на Червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция. Същата армия насилствено възкачва на власт режим, управлявал България в продължение на 45 години, и режим, обявен със закон, приет през 2000 г. от българското Народно събрание, за престъпен!)
(Личен блог на депутата от ВНС Христо Марков. Блога засяга различни актуални проблеми.)
(Блог на Петър Бояджиев.  В този блог тези които се интересуват ще намерят някои автентични документи от архивите на българската държавна сигурност отнасящи се до тези които са имали куража лице в лице да заявят че отстояването на ценностите на цивилизацията дала възхода на Европа са по важни дори от тяхното физическо оцеляване.)