АНОТАЦИЯ
на книгата “Горещото лято на
68-а”
(Пражката пролет, братската помощ и Народна
република България)
За издателството: Книгата е издадена от “Фондация д-р Желю Желев”, 2013г.
Авторът: Ангел
Николов - историк, журналист и писател, през
1968 г. е студент в Прага и свидетел на събитията.
Книгата е в две части.
Първата част: Пражката пролет е разгледана в нейния генезис. Окупацията
също е изследвана в развитие – от възникването й до изтеглянето на окупационните
войски през 1991 г. Особено внимание е
отделено на пропагандната митология на окупаторите. Тя е важен елемент от
събитията, защото има дълбоки корени сред
милиони хора - военнослужещи от бившите окупационни войски, техни потомци,
носталгици по отминалата военна мощ на СССР – хора с крайни империалистически
нагласи, генериращи омрази и в днешния свят.
Втората част: Процесите и събитията през 1968 г. в България, поведението
на българските представители в съвещанията на ВД и при подготовката на интервенцията.
Голяма част заема участието в операция Дунай на двата български полка (12мсп и
22мсп). Те са подчинени непосредствено
на съветското командване, и това дава възможност на базата и на български източници
интервенцията да бъде проследена отвътре. 22мсп е прехвърлен заедно със съветските
десантни части на летищата Рузине и Водоходи край Прага. 12 мсп действа в Словакия – маршът му е от чехословашко-съветската
граница до Банска Бистрица и околните градчета. Описани са не само бойните действия,
но и психологията, битът, произшествията, взаимоотношенията със съветската
военщина и КГБ, съучастието в съветската пропаганда и пр.
Поводът и мотивацията: По повод 40-годишнината от смазването на Пражката пролет
(2008), всички държавни глави и
правителства на страните участвали в интервенцията поднесоха своите извинения
на чешкия и на словашкия народ. Извини се престарелия генерал Ярузелски, извини
се дори руският президент Путин. Годишнината от този паметен порив на чехите и
словаците за свобода и независимост бе отбелязан в цяла Европа. Единствената
страна от бившите интервенти, която запази гробно мълчание беше България. Тогавашният
й президент Първанов и премиерът Станишев се направиха, че не са и чували за
тези събития. Същевременно българската общественост, както преди десетилетия,
беше облъчвана със спомени на войни-интернационалисти, които разказваха спомени
за оказаната от тях братска помощ и изпълнен воински дълг. Доскорошният
началник щаб на БА генерал Тотомиров (участвал в интервенцията като взводен
командир) дори заяви, че няма разлика между смазването на Пражката пролет и настоящите
участия на БА в миротворчески мисии. Само дето сега на рейнджърите им плащали повече.
Авторът на най-отвратителната гавра с жертвите на двата братски народа през
1968 година (“Соцроман” на Димитър Шумналиев - бивш зам. главен редактор на
“Работническо дело”, “Труд” и “Нощен труд”) бе награден със специалната награда
на СУ “Климент Охридски” - за високи постижения в съвременната българска
литература. И то лично от ректора проф. Иван Илчев, който е историк, и би
следвало да знае нещо за Пражката пролет. Купонът по случай събитието – състоял
се в сградата на БНР с участието на хора самоопределящи се като медиен и
културен елит - бе почетен и от тогавашния министър на културата. Което, ако си
послужим с любимия израз на българската социология, показа “къде сме ние”.
Резултатът от този
тест е ужасяващ. Защото между минало,
настояще и бъдеще, има неразривен континюитет. Заради неразчистените
Авгиеви обори на миналото плащаме с настояще и
бъдеще. Този който не познава миналото рискува да живее все в тях, без дори да
си дава сметка, че е така.
Което и става – уви,
в национален мащаб.