сряда, 6 март 2013 г.

Препоръчваме ви новата книга на Ангел Николов - “Горещото лято на 68-а”

АНОТАЦИЯ
на книгата “Горещото лято на 68-а”
(Пражката пролет, братската помощ и Народна република България)

За издателството: Книгата е издадена от “Фондация д-р Желю Желев”, 2013г.

Авторът: Ангел Николов - историк, журналист и писател, през 1968 г. е студент в Прага и свидетел на събитията.




Книгата  е в две части.

Първата част: Пражката пролет е разгледана в нейния генезис. Окупацията също е изследвана в развитие – от възникването й до изтеглянето на окупационните войски  през 1991 г. Особено внимание е отделено на пропагандната митология на окупаторите. Тя е важен елемент от събитията, защото има  дълбоки корени сред милиони хора - военнослужещи от бившите окупационни войски, техни потомци, носталгици по отминалата военна мощ на СССР – хора с крайни империалистически нагласи, генериращи омрази и в днешния свят.

Втората част: Процесите и събитията през 1968 г. в България, поведението на българските представители в съвещанията на ВД и при подготовката на интервенцията. Голяма част заема участието в операция Дунай на двата български полка (12мсп и 22мсп). Те  са подчинени непосредствено на съветското командване, и това дава възможност на базата и на български източници интервенцията да бъде проследена отвътре. 22мсп е прехвърлен заедно със съветските десантни части на летищата Рузине и Водоходи край Прага. 12 мсп  действа в Словакия – маршът му е от чехословашко-съветската граница до Банска Бистрица и околните градчета. Описани са не само бойните действия, но и психологията, битът, произшествията, взаимоотношенията със съветската военщина и КГБ, съучастието в съветската пропаганда и пр.

Поводът и мотивацията: По повод 40-годишнината от смазването на Пражката пролет (2008), всички  държавни глави и правителства на страните участвали в интервенцията поднесоха своите извинения на чешкия и на словашкия народ. Извини се престарелия генерал Ярузелски, извини се дори руският президент Путин. Годишнината от този паметен порив на чехите и словаците за свобода и независимост бе отбелязан в цяла Европа. Единствената страна от бившите интервенти, която запази гробно мълчание беше България. Тогавашният й президент Първанов и премиерът Станишев се направиха, че не са и чували за тези събития. Същевременно българската общественост, както преди десетилетия, беше облъчвана със спомени на войни-интернационалисти, които разказваха спомени за оказаната от тях братска помощ и изпълнен воински дълг. Доскорошният началник щаб на БА генерал Тотомиров (участвал в интервенцията като взводен командир) дори заяви, че няма разлика между смазването на Пражката пролет и настоящите участия на БА в миротворчески мисии. Само дето сега на рейнджърите им плащали повече. Авторът на най-отвратителната гавра с жертвите на двата братски народа през 1968 година (“Соцроман” на Димитър Шумналиев - бивш зам. главен редактор на “Работническо дело”, “Труд” и “Нощен труд”) бе награден със специалната награда на СУ “Климент Охридски” - за високи постижения в съвременната българска литература. И то лично от ректора проф. Иван Илчев, който е историк, и би следвало да знае нещо за Пражката пролет. Купонът по случай събитието – състоял се в сградата на БНР с участието на хора самоопределящи се като медиен и културен елит - бе почетен и от тогавашния министър на културата. Което, ако си послужим с любимия израз на българската социология, показа “къде сме ние”.  

Резултатът от този тест е ужасяващ. Защото между минало, настояще и бъдеще, има неразривен континюитет. Заради неразчистените Авгиеви обори на миналото плащаме с настояще и бъдеще. Този който не познава миналото рискува да живее все в тях, без дори да си дава сметка, че е така.
Което и става – уви,  в национален мащаб.