 |
| Ген.-майор Каприел Каприелов (снимка - архив на МВР) |
Каприел Саркис Каприелов е роден във Варна на 3 ноември 1904 г. Завършва Варненската мъжка гимназия, където се запознава с популярните за времето си брошури със социалистическа насоченост. Авантюристичният му характер и интересите му в политиката го привличат към комунистическата идеология. През 1922 г. става член на БРП.
Перспективният арменец влиза в разузнавателната група на Григор Чочев Биляров, която обезпечава безпроблемното функциониране на нелегалния канал за връзка Варна-Одеса, Варна-Севастопол, Варна-Истанбул. Но Каприел не се проявява само на като добър куриер. Семейство Каприелови е достатъчно влиятелно в арменските среди в България. През 1923 г. при Каприел пристига негов роднина от Армения, член на Арменската революционна федерация (АРФ). Възползвайки се от доверието, с което се ползва пред родственика си, Каприел преглежда оставените без надзор документи в стаята на госта. Сред тях Каприелов намира план за физическото отстраняване на Кемал Ататюрк. Информацията е предадена на местната партийна организация, а оттам и в СССР.
Заради добра работа Каприел Каприелов е преведен на комсомолска работа. През 1924 г. той става член на Варненския ОК на Комсомола, а през 1925 г. на Централната военна комисия (ЦВК) при ЦК на БРП. След априлските събития Каприелов, заедно с много други функционери на БРП, е задържан и осъден на смърт. Поради това, че по това време е непълнолетен, смъртната му присъда не е приведена в изпълнение, а е заменена с 15 години затвор. За Каприел започва времето на "партийните университети" което продължава почти 7 години. През 1932 г. е амнистиран и излиза на свобода.
Като политзатворник с "висше затворническо образование" е назначен на висок пост. От начало е назначен за секретар на ОК на БРП във Варна, а в последствие в ОК на БРП в Стара Загора. През 1935 г. влиза в състава на ЦК на БРП и е назначен за пълномощник на ЦК при ОК на БРП в гр. Пловдив. На последния пост е за кратко, през същата 1935 г. е арестуван отново по процеса на "ЦК". Осъден е на 10 години, но през 1939 г. излиза на свобода и започва да работи за Съветското военно разузнаване.
Жени се за Йорданка Андреева която веднага е привлечена в разузнавателната група. Чрез нея Каприелов вербува брат ѝ Михаил Янев Андреев, поручик от ВВС на БА. Каприелов му разяснява как трябва да действа, като умело направлява чувството за патриотизъм на младия комунист. По поръчение на Каприелов, Михаил изгражда разузнавателна група от свои колеги офицери във Военно въздушните сили. От този момент всяка информация, до която групата има достъп, Андреев предава на сестра си Йорданка. Тя на свой ред я предава на Каприел Каприелов, а от там информацията попада в ГРУ.
Така много от тайните на ВВС стигат до Москва. През декември 1940 г. Андреев преминава на свръзка при разузнавателната група "Дро" на Диню Стойнов, която работи в РО към Щаба на Черноморския флот. През 1943 г. Михайл Андреев е разкрит и арестуван, но успява да насочи следствието в друга посока и не издава съучастниците си. От затвора е освободен на 9 септември 1944 г., а на 22 септември е назначен за помощник командир по политическата част на ВВС на БА.
През 1940 г. Каприелов създава резидентура във Варна и предава ръководството и на члена на ОК на БРП - Стоян Мураданларски, а той заминава за София. Подразделение на разузнавателната група на Каприелов е създадено и в гр. Бургас като голямо транспортно пристанище. През ноември 1941 г. полицията арестува Стоян Мураданларски и семейство Каприелови, както и други техни съмишленици, но не успява да докаже участието им в разузнавателната мрежа.
Стоян Мураданларски е осъден на смърт за стари прегрешения и присъдата е приведена в изпълнение през месец март 1944 г. Йорданка Каприелова е осъдена на доживотен затвор, а съпругът ѝ е интерниран в лагера "Гонда Вода", от където в последствие е освободен. Като опитен конспиратор и разузнавач със стаж Каприелов проверява резидентурите в София и Бургас и ги намира в добро състояние, а много от агентите продължават да са активни. Не минава много време и като известен на полицията комунист, Каприелов е интерниран в лагера "Кръсто Поле", където остава до 9 септември 1944 г.
Веднага след като е освободен от лагера, Каприелов е назначен за зам.-началник на отдел "Държавна сигурност" към ДНМ, а след това за завеждащ отдел "Външнополитическа информация" при ЦК на БРП/к. През 1950 г. Каприел Каприелов е задържан като "враг с партиен билет", изключен е от партията и е осъден. В последствие се оказва, че е станала "грешка" - и той е реабилитиран, като партийното му членство е възстановено. През 1954 г. ген.-майор Каприел Каприелов е на отговорни постове в МВР а в периода 1956-1963 гг. е началник на II-ро управление (контраразузнаване) на Държавна сигурност.
За "Изпълнение на задачи на главното командване на Съветската армия по време на Втората световна война" през 1966 г. Каприелов е награден от правителството на СССР с орден "Ленин". Като безспорен лидер на арменската общност в България е несменяем председател на Арменското културно-просветно дружество "Ереван", което е основано по негова инициатива през 1944 г.
 |
О.з. ген.-майор Каприел Каприелов Председател на Арменското културно-просветно дружество „Ереван“, чтете доклад на VI сесия на VI ОНС. 1973г. (Снимка - ДАА-ЦДА а.е. 73-1277-2)
|
Признат за АБПФК, носител на много Български и чуждестранни ордени и медали, жена му Йорданка Каприелова е носител на почетното звание "Герой на социалистическият труд" и Съветски орден "Отечествена война" I-ва степен. Политбюро на ЦК на БКП му присъжда персонална пенсия. Умира на 9 април 1978 г. в гр. София.