 |
| Ген.-лейт. Христо Боев (Архив на МВР) |
Христо Боев Петашев е роден на 7 януари 1896 г. в село Одърне, Плевенско, учи в Априловската гимназия в Габрово, владее шест езика. Завършва ШЗО с чин поручик. Боев е един от водачите на Войнишкото въстание през 1918 г., но след разгрома му край Владая минава в нелегалност.
Софийският военно-полеви съд му издава доживотна присъда. Бяга в Румъния, където попада в затвора. През април 1920 г. Боев осигурява пътуването с лодка до СССР на първия български представител в Коминтерна - Иван Недялков – Шаблин. Същата година организира пътуването на делегацията на БРП/к за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която Боев пътува с Георги Димитров и Васил Коларов, е спряна от румънските власти, тримата са арестувани и престояват месец във румънски военен затвор.
 |
| Ян Карлович Берзин (снимка Wikipedia.ru) |
През 1926 г. Боев заема длъжността вицеконсул в съветската мисия в Прага под името Христофор Иванович Димов, откъдето е изгонен, след като полицията разкрива дейността на ръководената от него нелегална група. Боев действа като нелегал в Австрия, Турция, Берлин, Париж. Под легендата на австрийски търговец предприема пътуване със съпругата си до Китай. Там разузнава движението на войските в Китай след манджурския конфликт. В този период успява да завърши "Военна академия за механизация и моторизация" (ВАММ-РККА) на Съветската армия, от където излиза в звание полковник и с диплома за инженер. При Сталинските чистки през 1938 г. неговият водещ офицер Ян Карлович Берзин е арестуван и разстрелян, а Христо Боев е освободен от разузнаването. В България се завръща през 1945 г. и започва работа в следствения апарат на ДС.
Заедно с вътрешния министър Руси Христозов е един от хората, които са обвинени от Политбюро за извращенията в следствието в края на 40-те години. Боев отговаря на обвиненията с открито писмо до ЦК на БКП, в което протестира срещу намесата на съветските съветници в работата на следствието:
"В средата на ноември 1949 г. доложих на Коларов, че извращенията в следствието стават главно поради това, че съветските съветници дават нареждания на нашите следствени работници, без да ги съгласуват предварително с мен... На мен ми беше казано да видя някак си да се оправят работите. Това указание по най-очебиен начин показва безсилието на нашето партийно и държавно ръководство пред съветските съветници..."
В периода 1.6.1949-28.1.1952 гг. Христо Боев е назначен за началник на Външнополитическото разузнаване. Боев е сочен за човека извършил същинското изграждане на разузнаването. Като дългогодишен агент и нелегал на руското военно разузнаване Боев добре познава структурата на специалните служби на СССР. Впоследствие е изпратен на дипломатическа служба в Англия, откъдето е обявен за персона нон-грата. През 1956 г. и 1962 г. е наказан със снемане от партийна и държавна работа и пенсиониран. Нелегалната му дейност е призната от Кремъл, чак през 1967 г., когато в Москва посмъртно е награден с орден "Ленин".