Ген.-полк. Мирчо Спасов - Първи зам.-министър на МВР

Една от първите фотографии на Мирчо Спасов 
след 9.IX.1944 (снимка САДИА-МВР)



Мирчо Христов Спасов е роден на 23 януари 1911 г. в село Церцел, Софийско. В кадровата справка от МВР е записано, че произхожда от бедно селско семейство. Приет е за член на РМС през 1927 г., а на БРП/к през 1932 г. В периода от 1932 г. до 1934 г. е секретар на Окръжния комитет (ОК) на Работническия младежки съюз (РМС) в София. През 1934 г. е задържан от полицията по т. нар. "Софийски провал", а през 1936 г. е осъден на пет години строг тъмничен затвор. Излежава три от петте години и е освободен. През 1937-1940 гг. е сътрудник на ЦК на РМС, а в периода ноември 1940 – февруари 1941 г. е сътрудник на ЦК на БРП/к. През 1939 г. се жени за Кина (Костадинка Тодорова Ангелова), от която има двама сина, Лъчезар (1941) и Румен (1946) Спасови. За комунистическа дейност през 1940-1943 г. е въдворяван в гр. Преслав и лагерите "Рибарица", "Гонда вода" и "Кръсто поле". От ноември 1943 г. до 9 септември 1944 г. е нелегален партиен функционер. От май 1944 г. е партизанин в Трънския отряд.

След 9 септември 1944 г. кариерата на Мирчо Спасов започва стремителен възход. Ето какво разкрива Костадин Чакъров, политически помощник на Тодор Живков, за този период:

"Интересен е фактът, че Тодор Живков на 10 септември 1944 г. се насочва направо към полицията и с Мирчо Спасов са едни от първите, които залавят полицейските архиви".

По същото време Спасов оглавява една от нелегалните партийни групи "За арестуване и обезвреждане на лица от предишната власт". Покрай нея става известен в партийните среди със своята жестокост и изпълнението на убийства без съд и присъда.

До май 1946 г. Спасов е областен началник на МВР-Русе. И там насилието, терора и беззаконието са негови отличителни черти. За този период от дейността на Мирчо Спасов разказва Ангел Мирчанов, член на бюрото на ОК на БРП/к, завеждащ отдел военен и съдя от "Народния съд".

"През 1944 г. др. Георги Чанков ни каза, че ще ни изпрати за областен началник (на МВР, бел. авт.) един шоп, който глави да реже, окото му няма да мигне. През ноември пристигна Мирчо Спасов. Настанихме го в хубава самостоятелна къща, пиеше троянска сливова. На заседания на бюрото често имахме спор с Мирчо Спасов, понеже аз като народен съдя заедно с Димитър Ненков бяхме против ликвидирането на фашисткото ръководство на ДС и областната полиция и други отявлени фашисти. Ние настоявахме да бъдат изправени пред "Народния съд", а Мирчо Спасов ни обвиняваше, че искаме да ги спасим чрез съда. Въпреки всичко М. Спасов и началника на ДС в Русе Н. Спасов успяха за един кратък период да ликвидират най-отявлените полицаи и фашисти. По-голямата част бяха ликвидирани даже без писмени показания и по този начин останаха неразкрити много секретни сътрудници. Мирчо Спасов без разрешение на МВР беше създал лагер в Делиормана за принудителна работа – сечене на дърва. В него изпращаше предимно земеделци от селата, които предявяваха претенции за кметски места."

Мирчанов пише, че Мирчо Спасов изнудвал богати граждани на Русе. Спасов сам се похвалил, че събрал пет милиона лева за партийната каса. През март 1945 г. в София Мирчанов е делегат на първия конгрес на ОФ. След края му, заедно с първия секретар на ОК на БРП/к в Русе Иван Димитров се срещат с Трайчо Костов. На срещата присъстват Антон Югов и Георги Чанков.

"Трайчо Костов се обърна към Иван Димитров, че стореното от Мирчо Спасов в Русе е вече невъзможно. В ЦК имало много лоши сигнали за злоупотреба с власт, пиянство, корупция,и битово разложение."

Колеги от КГБ и ДС, от дясно на ляво: 1-Иван Савченко (главен представител на КГБ при МВР на НРБ), 2-?, 3-Мирчо Спасов (първи зам.-м-р на МВР), 4-?, 5-? (снимка САДИА-МВР)

През 1946 г. по предложение на Иван Димитров Мирчо Спасов е прехвърлен в София. След Русе кариерата на М. Спасов продължава във възходяща линия. От май 1946 г. до началото на 1948 г. е областен началник на МВР-София. След това от януари до декември 1948 г. е изпратен в школата на НКВД в Москва (по-късно ВШ на КГБ). От януари 1949 г. до февруари 1951 г. е отново областен началник на МВР-София. В периода февруари 1951 – януари 1954 г. е изпратен за областен началник на МВР-Плевен. Следва ново завръщане в столицата, където от януари 1954 г. до май 1957 г., е окръжен началник на МВР-София и София окръг. Веднага след като Живков е утвърден за първи секретар на БКП на Априлския пленум пред 1956 г., позицията на Мирчо Спасов в МВР е променена и той е изстрелян в ръководството на министерството. От май 1957 г. до март 1963 г. е назначен за зам.-министър на Вътрешните работи. В този период се налага лично Тодор Живков да покровителства неговите престъпления. Новият зам.-вътрешен министър отговаря пряко за създадения от Политбюро през 1959 г. трудов лагер край Ловеч. В следващите три години там е установен жесток, нечовешки режим и се извършват стотици убийства на лагерници. Когато през 1962 г. в резултат на разчулите се безчинства в лагера Политбюро тайно го закрива, въпреки установената вина на Спасов той се отървава само с партийно наказание (отменено като награда на 9 септемви с.г.). На заседанието на Политбюро по случая лично Живков заявява, че "той е златен човек, много предан", като с последната си дума парира възможността за по-тежка санкция.

От ляво на дясно: 1-Георги Боков, 2-Мирчо Спасов, 3-?, 4-Станко Тодоров 
(снимка архив на ДАА-ЦДА)

От 1965 г. до 1969 г. е първи зам. председател на КДС а от 1969 г. до 6 март 1973г. е първи зам.-министър на вътрешните работи. Ето как ген. Ангел Солаков,председател на КДС (1965-1969) и министър на Вътрешните работи (1968-1971) описва Мирчо Спасов:

"Зловеща фигура. Той не беше много възрастен, но правеше впечатление на износен и уморен човек. Може би се дължеше на това, че той много пиеше и не водеше редовен живот. Мирчо Спасов е работил с Тодор Живков веднага след 9 септември и имат някои тайни, които само те си ги знаят".

 Стилът на Спасов по думите на Солаков е "да се опира на хора строго послушни, лично привързани към него, със закостеняло и примитивно мислене".

Предс. на ПНС Георги Трайков, награждава ген.-майор. 
Мирчо Спасов с почетно звание 
"Герой на Социалистическия труд" 18.07.1971г.(Снимка - ДАА-ЦДА)

От длъжността първи зам.-министър на Вътрешните работи е освободен с указ № 504 на Държавния съвет на НРБ от 06.03.1973 г. За освобождаването му от поста зам.-министър на Вътрешните работи Живков използва поредната афера на Спасов, в която той се възползва, като отклонява средства от самолетни билети на БГА Балкан. За това си провинение той е "наказан" с нов, още по-висок пост. От март 1973 г. до пенсионирането му на 03.03.1982 г. е завеждащ отдел "Задгранични кадри" при ЦК на БКП. Това на практика е позицията на човек с огромна власт – той до голяма степен решава кои от кадрите на партията да получат привилегията да работят в чужбина и кои не. Там остава до март 1982 г. Тогава Живков го принуждава да се оттегли, отново без да бъде съден за участието му в един от най-големите корупционни скандали в БКП – фонда "1300 години България", където Мирчо Спасов,без никой да го е оторизирал за това, нарежда унищожаването на разходни документи за стотици хиляди левове, с което облагодетелства себе си и други лица близки до него.Така например любовницата на Спасов Захаринка Костова получава от ПГУ-ДС, без да извършва задачи на разузнаването 64.499 лв. Въпросните разходи за милиони левове, с които държавата е ощетена и до днес не са възстановени. Мирчо Спасов е народен представител от 1962 г. до 1985 г. в състава на IV, V, VI и VII ОНС. Член е на Комисията по външна политика и на ЦКРК на БКП от 1958 г. През 1962 г. става кандидат-член на ЦК, а от края на 1966 г. до 1982 г. е член на ЦК на БКП. През цялата партийна кариера на Спасов го преследват обвиненията за провокаторство и принадлежност към полицейската агентура на Гешев. В книгата си "Две смърти няма, а без една не може" бившият началник на контраразузнаването на ДС Стефан Богданов разказва, че през 1968 г. се е явил пред Тодор Живков и го запитал:

"Защо държите тоя престъпник (М. Спасов) при вас" на което Живков му отговорил "чакай бе, Стефане, той не е ли пострадал като вас?". В последствие Живков предава думите на Стефан Богданов на Мирчо Спасов, което допринася за изостряне на отношенията помежду им.

Ето някои от известните случаи, свързани с Мирчо Спасов, описани в спомените на Стефан Богданов:

"Бяхме заловили ценен полицейски началник от бившата ДС, агентуриста Петър Иванов, по прякор Амзела. Той знаеше много техни сътрудници. Предупредих вечерта Мирчо да не се занимава той с тая "важна птица", тъй като това трябва да направи по-голям началник. Мирчо обаче през нощта, обзет от "силна класова омраза против гадовете", разпитва и после разстрелва ценния агентурен началник и всичко потъва в "бурята на революцията". (по разказа на Генади Рангелов);

"Все същата безкомпромисна "класова омраза и към враговете с партиен билет" Мирчо демонстрира с циничната си постъпка при обесването на Трайчо Костов. По разказа на очевидеца, бившият отговорник на следствената група в Дирекция на ДС, бившият криминален затворник и екзекутор при тежките следствия, известен под прякора Само Бакията, след обесването на Трайчо, присъстващият там Мирчо Спасов изстрелял цял пълнител от автомата си в още топлото му тяло. Този акт напълно характеризира Мирчо, като пресметлив садист, който се бои от мисълта да не бъде разкрит."

"От работещия в нашето посолство в Букурещ, бивш началник на ДС в град Плевен непосредствено след 9 септември – другарят Станю Карапетров, преди години научих и следния факт. Мирчо, смъртно напил се от предложената му в голямо количество ракия, разказал на Карапетров, че той лично при секретната помощ на Никола Петков (Моряка), арестували и убили над Княжество най-крупния провокатор – полицейски сътрудник в нашата партия – Никола Милев. Последният вероятно е знаел неприятни факти за работата на Мирчо и негови близки приятели".

Мирчо Спасов като подсъдим по делото за лагера в Ловеч (снимка www.desebg.com)

Четири пъти е награждаван с орден "Георги Димитров", орден "НРБ" I-ст., "Народна свобода 1941-1944", "9-ти септември 1944", "Червено знаме" и както той сам твърди "може да се каже, с всички съществуващи ордени в НРБ". Носител на почетно звание "Герой на социалистическия труд". В Москва му е връчен орден "Червено знаме". Приключва кариерата си с чин генерал-полковник. Пенсиониран с "Народна пенсия" (персонален пенсионер) с 1000 лв., (в този период средната пенсия за страната е 60-70 лв.) по-късно намалени на 600 лв. През 1990 г. д-р Желю Желев, президент на РБ, отнема генералското звание на Спасов. В общественото пространство излизат оцелели от лагерите за принудителен труд, които разказват за ужаса който са изживели. В резултат на обществения натиск Прокуратурата на въоръжените сили привлича Мирчо Спасов като обвиняем по делото за лагера в Ловеч. На 14 юли 1993 г. във Военно-медицинска академия, умира Мирчо Христов Спасов, само месец по-рано съда дава ход на делото срещу него. Със смъртта си Мирчо Спасов спасява БКП и наследилата я БСП от един процес който би разкрил не дотам "хуманната" страна на "реалния социализъм".

Подписа с кийто Спасов е вкарвал в ТВО
"Народните врагове".





Използвана библиография:

„Две смърти няма а без една не може“ - Стефан Богданов

„Тодор Живков – Биография“ - Христо Христов

„Секретното дело за лагерите“ - Христо Христов