Ген.-полк. Григор Шопов - Първи зам.-министър на МВР (1973 - 1989)

Ген.-полк. Григор Шопов
(Архив на МВР)

Григор Велков (Стоянов) Шопов е роден на 17 януари 1916 г. в софийското село Герман. Баща му Велко Стоянов, а майка му – Лина Велкова. Произхожда от заможно семейство,което му дава възможността да запише престижната Търговска гимназия в столицата, от където е изключен заради левите си убеждения. Завършва средното си образование като частен ученик. На 18 годишна възраст става член на РМС, а през 1936 г. – на БКП. Активен участник в партизанското движение, арестуван няколко пъти. На 6 май 1935 г. е задържан от конната стража в село Панчарево, и предаден за разпит на Никола Гешев - началника на отделение "А" в отдел "Обществена безопасност".

 Г. Шопов при постъпването си в ДС
(снимка - www.desebg.com)

След 9 септември 1944 г. става първи секретар на околийския комитет и секретар на окръжния комитет на БРП в София. Той е един от кадрите, които Живков изтегля в близкото си обкръжение именно от окръжния комитет на БКП, където самият той работи през 1945 г. През 1951 г. Григор Шопов е изпратен на работа в МВР където отговаря за промишлеността и селското стопанство в едно от управленията. През 1953 г. заминава за две години, за да учи в Висшата школа на КГБ в Москва. След завръщането си в България последователно работи като зам.-началник на различни управления, а също така е избран за секретар на партийната организация в МВР.

От 2 до 6 април 1956 г. в София е проведен Априлския пленум на ЦК на БКП, на него Тодор Живков окончателно заздравява позициите си начело на партията. Паралелно с издигането на Живков върви и кариерното развитие на Г. Шопов. През 1958 г. е изваден от МВР и назначен за председател на Софийския окръжен народен съвет. Същата година е избран и за кандидат-член на ЦК на БКП. Изваждането му от МВР е за кратко и през 1960 г. е назначен за зам.-министър на вътрешното ведомство.

С решение на Политбюро на ЦК на БКП № 153 от 18 юни 1963 г. в рамките на министерството на вътрешните работи е създаден "Комитет за държавна сигурност",който да обединява и ръководи всички поделения на ДС в страната. Със същата заповед зам.-министърът на МВР ген.-майор Григор Шопов е назначен за Директор на "Народната милиция".

С протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 178 от 19 юли 1965 г. МВР е разделено на МВР и КДС при МС. С разпореждане на Министерски съвет № 155 от 21 юли 1965 г. Григор Шопов е назначен за зам.-председател на "Комитета за Държавна сигурност" при Министерски съвет. През 1966 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до декември 1989 г. През 1971 г. е повишен във висше военно звание генерал-полковник.

На снимката от ляво на дясно: ген.-полк. Г. Шопов (3), Т. Живков (4), ген.-лейт. Петър Стоянов ген. Тодор Радулов и ген. Петър Чергиланов сред личния състав на ВСШ "Г. Димитров" МВР. (Архив на МВР)

През 1973 г. ген.-полк. Мирчо Спасов е изваден от МВР, а ген.-полк. Григор Шопов заема поста първи зам.-министър, ресорен за ДС. На практика той е дясната ръка на партийния и държавен ръководител в МВР и ДС през следващите 17 години до оттеглянето му на 10 ноември 1989 г. Депутат в VI, VIIи VIII-ОНС.

Председателят на КДС ген.-полк. Ангел Солаков го характеризира като човек "безпределно предан на партията, на ЦК и лично на другаря Т. Живков", много работлив и полезен заместник, но също така и "много потаен".

Трябва да се спомене, че под много от делата за оперативна разработка на инакомислещи лица, стои подписът на Григор Шопов. Показателен е случаят с българския емигрант в Дания Борис Арсов, отвлечен от дома си в гр. Орхус от органите на ДС, по лично разпореждане и с резолюция на Григор Шопов. След като отказва категорично да сътрудничи за пропагандната машина на ДС Борис Арсов е въдворен в затвора в Пазарджик, където не след дълго е убит.

Ръководството на МВР посреща делегация от КГБ на СССР в Висшия институт на МВР "Г. Димитров"
(Архив на МВР)

За верността му към Живков е показателен фактът, че след оставката на генералния секретар на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. ген.-полк. Григор Шопов единствен от генералите в Държавна сигурност, сам подава оставка от всички заемани длъжности в МВР и ЦК на БКП.

Докато заема отговорни постове, Григор Шопов е удостоен със най-високите ордени и медали на НРБ. Носител на почетното звание "Герой на социалистическия труд", орден "НРБ" І-степен и един от най-високите съветски ордени - "Червено знаме", почетен знак на МВР а също така и с ордени и медали на ГДР, ЧССР, ПНР. Признат за АБПФК.

Семейство Шопови живее в т. нар. "Генералска кооперация" срещу Сатиричния театър. След пенсионирането си през 1989 г. се преместват в друго жилище до зала "Универсиада", където през 1994 г. Григор Шопов умира след прекарани няколко инфаркта и инсулт, а малко след това умира и съпругата му Лилия Кацарска. Има двама сина – Иван и Любомир.