понеделник, 14 май 2012 г.

Ген.-лейт. Димитър Кьосев - Началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (25.07.1968 - 19.07.1972)


Ген.-лейт. Димитър К'осев (Снимка - НРС)
Димитър Стоянов Кьосев е роден на 16 август 1922 г. в град Попово. Произхожда от средно селско семейство. Има завършено средно образование, седем семестъра в Юридическия факултет на СУ и четири месечен курс в Школата "Г. Димитров" КДС.

Членува в РМС от 1940 г., а в БКП от 1944 г. Утвърден за АБПФК като партизанин. Непосредствено след 9.IX.1944 г. е избран за член на околийския комитет на РМС в град Попово, а през 1945-1946 гг. е изпратен на работа в ОК на РМС-Варна. През 1946 г. като студент в Юридическия факултет – София е избран за секретар на студентския районен комитет на РМС и за член на районния комитет на БКП.

На работа в органите на Държавна сигурност постъпва в началото на 1948 г. До 1953 г. работи във военното контраразузнаване а, след това в I-во управление КДС. От 1951 г. е началник на отдел, а през 1965 г. е издигнат за заместник-началник на I-во управление КДС. В периода 1955-1963 гг. е изпратен на задгранична работа в Австрия, Чехословакия и Гърция. С решение „А“ № 378 на Секретариата на ЦК на БКП от 12.07.1968 г. Димитър Стоянов Кьосев е назначен за началник на Първо главно управление при Комитета за държавна сигурност.

Ето и част от характеристиката на полк. Димитър Кьосев която ген.-лейт. Ангел Солаков председател на КДС, внася за разглеждане в Секретариата на ЦК:

"Др. Кьосев има голям опит по линия на разузнаването и се е утвърдил като добър ръководител. На всички сектори, на които е работил, се е справял добре със служебните си задачи. Като заместник-началник на Управление I-КДС добре организира работата и правилно насочва дейността на отделите, за които отговаря. При решаването на задачите подхожда партийно, проявява инициатива, в работата. Умее да работи с хората и да сплотява колектива, поради което се ползва с добър авторитет. Към критиката има правилно отношение, вслушва се в отправените му критични бележки и взима мерки за преодоляване на допуснатите слабости. Др. Кьосев безрезервно подкрепя линията на партията и и последователно провежда линията на ЦК на БКП."

Ген.-лейт. Димитър Кьосев е начело на българското външно разузнаване до 1972 г., когато умира при загадъчни обстоятелства. Официалната версия за смъртта на генерала е "продължително боледуване" а неофициално, че е починал вследствие на "лошо кафе" в хотел "Славянска беседа".

Димитър Кьосев е тясно свързан с преследването и репресиите срещу така наречената "вражеска емиграция".