Ген.-лейт. Петър Стоянов - Началник на Шесто у-ние на Държавна сигурност (1969-1985)

Ген.-лейт. Петър Стоянов (снимка - архив на МВР)

Петър Христов Стоянов е роден на 1 юли 1925 г. в село Кремиковци, Софийско. Баща му е работник във фабриката за гумени изделия в столицата, а майка му - домакиня. След първо отделение баща му го праща да слугува в различни къщи срещу прехрана, а също така и като овчар. През 1939 г. завършва втори по успех Кремиковската прогимназия. През есента на 1939 г. заминава за София, където продължава образованието си във вечерно училище. Работи като машинен стругар и шлосер в различни частни работилници.

На 10 март 1944 г. се връща в родното си село, където взема участие в работата на РМС. На 18 април 1944 г. излиза в нелегалност и се присъединява към партизаните от отряда  "Чавдар". Полицията разбира че се е присъединил към партизаните и интернира семейството му.

На 9 септември 1944 г. участва в установяването на "народната власт". Преминава в новосъздадената "Народната гвардия" и участва в заключителната фаза на Втората световна война. На 27 декември 1944 г. заедно с други доброволци е демобилизиран и започва работа като инкасатор-електротехник в Кремиковци, където работи около осем месеца. Съдейства и за укрепване на ремсовата организация. През втората половина на 1945 г. заминава за София, работи като стругар в частна работилница и нещатен сътрудник към профсъюзите.

На Жерковското дере - среща на съпартизани 19.9.1971 г.

В началото на ноември 1946 г. постъпва на работа в Министерството на вътрешните работи. Назначен е за разузнавач в отделение "А" на отдел Държавна сигурност. През 1947 г. е преместен в служба "С" (селско стопанство), където е повишен в длъжност групов началник. Служба "С" съществува по-малко от година и е разформирована, а Петър Стоянов е назначен за и. д. началник на 03 отдел в IV-то икономическо управление на Държавна сигурност. В последствие е преназначен за зам.-началник на отдел "Транспортен". Ръководството на управлението му предлага да бъде изпратен на обучение във висшата школа на КГБ в Москва, но в последствие тази идея отпада. Като компромисен вариант е изпратен да завърши две годишния курс в школата на ДС в Симеоново. Завършва трети по успех и е разпределен като началник отделение обслужващо външната и вътрешната търговия в III-то управление на ДС.

Петър Стоянов връчва почетен знак на МВР на арм.-ген. Виктор Чербиков
председател на КГБ на СССР. (Архив на МВР)

В следващите години Петър Стоянов заема различи длъжности, като през 1967 г. стига до зам.-началник на ВГУ-ДС. По разпореждане на ръководството на МВР разработва проект за структурата и щата на новото VI-то управление на ДС "За борба с  идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната". През октомври 1967 г. е назначен за първи зам.-началник на същото.

С благословията на Тодор Живков през февруари 1969 г. Петър Стоянов е назначен за началник на VI-то управление на ДС, какъвто остава до 2 януари 1985 г. На 29 декември 1984 г. ген. Стоянов получава тежка исхемична криза, нещо което е объркано от заместниците му с тежко алкохолно опиянение. На 2 януари 1985 г. заедно с ген.-полк. Григор Шопов е извикан при министъра на вътрешните работи ген.-полк. Димитър Стоянов,  който го обвинява в алкохолизъм и го уведомява че от този момент не е началник на Шесто. Министърът дава ясно да се разбере, че решението е съгласувано с Живков и връщане назад няма и не може да има.

На 3 януари състоянието на Петър Стоянов се влошава значително и ген.-полк. Григор Шопов разпорежда същият да бъде приет в МВР болница. Мненията за личностните качества и професионализма на Петър Стоянов са достатъчно разнородни.

Някои негови бивши колеги твърдят, че след като на колегиум на МВР П. Стоянов изразява категоричното си несъгласие с провеждането и методите на  "Възродителния процес", министъра търси начин да го отстрани от ръководството на Шесто управление. Бивши подчинени на П. Стоянов казват, че генерала е прекалявал с употребата на алкохолни напитки и това е причината да бъде освободен. Също така има свидетелства че генерала е бил доста груб с подчинените си. Каквато и да е истината обаче, не трябва да се подминава с лека ръка факта, че ген. Петър Стоянов е начело на "политическата полиция" на тоталитарния режим на БКП в продължение на 18 дълги години. Подписа на началника на Шесто управление стои под много от разработките пречупили съдбите на много Българи етикетирани като "врагове".

Министърът Димитър Стоянов връчва указ за удостояване на П. Стоянов
с почетно звание "Герой на социалистическия труд" (Архив на МВР)

С указ № 1801 на Държавния съвет на НРБ от 31 май 1985 година ген.-лейт. Петър Стоянов е удостоен с почетно звание "Герой на социалистическия труд". Същия е носител и на редица ордени и отличия, сред които орден "НРБ" 1-ва степен,съветски орден "Велика отечествена война" и др. Орден Великой Отечественной Войны Орден Великой Отечественной Войны Орден Великой Отечественной Войны Орден Великой Отечественной Войны Ген.-лейт. Петър Христов Стоянов умира през 1993 година в София.

Информацията,съдържаща се в тази статия, е от книгата на Петър Стоянов „Шесто управление. Моята истина“ Т. 1 и 2, поради което трябва да бъде приемана с известни резерви. При наличие на по-достоверна информация, статията ще бъде актуализирана.