понеделник, 14 май 2012 г.

Ген.-лейт. Владимир Тодоров - Началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (14.07.1986 - 07.02.1990)


Ген.-лейт. Владо Тодоров
(Архив на МВР)
Владимир Тодоров е роден на 30 август 1925 г. в с. Аврамов, Сливенски окръг в семейство на земеделец. В официалната му кадрова характеристика в разузнаването е отбелязан факт, който дори по комунистическо време не е заличен – като ученик в Котленската гимназия членува в  организацията "Бранник". Това петно в биографията му изглежда не повлиява негативно на бъдещата му кариера, тъй като по-късно комунистическата власт приема, че той не е развивал активна дейност в организацията, обявена след 9-ти септември за фашистка.

Тодоров участва в туристическия съюз, а през 1943 г. става член на РМС и ятак на партизаните от отряд "Съби Димитров". След провал през ноември 1943 г. е задържан от полицията и осъден на 15 години затвор. Присъдата си изтърпява в Сливенския затвор, откъдето е освободен на 9 септември. Избран е за председател на ремсовата организация и за член на околийския комитет на РМС. През 1945 г. става член на БКП. След завършването на средното си образование Тодоров започва работа в ОК на РМС като завеждащ организационния отдел.

Владо Тодоров
(снимка - интернет)
В системата на вътрешното министерство постъпва през февруари 1947 г. като разузнавач по ДС в окръжното управление на МВР в Бургас. През 1948 г. преминава на работа като началник на група в III-то управление ДС (секретно политическо) в София, чиято главна задача е борбата с опозицията. Оттук натрупва и богат опит за борба с "вражеската" емиграция, за която по-късно отговаря в ПГУ-ДС. През 1950 г. е издигнат за инспектор и началник на отделение, през 1951 г. за главен инспектор, а през декември същата година за зам.-началник на ОУ на МВР във Варна. През 1959 г. е преназначен за началник на ОУ на МВР в Толбухин (Добрич).

(снимка www.desebg.com )
През 1961 г. по решение на ЦК на БКП е изпратен на тригодишна партийна школа в СССР. По време на престоя си в Москва се жени за рускиня. След завръщането си от съветската столица е назначен за зам.-началник на ОУ на МВР във Варна. На 1 септември 1965 г. е преназначен за началник на отдел в Първо управление – ДС.

В периода 1968-1972 гг. оглавява резидентурата на ДС във ФРГ, където работи под прикритието на търговски представител и изпълнява консулски задължения. След това е издигнат за зам.-началник на ПГУ-ДС, а през 1976 г. е повишен в звание генерал-майор. През 1977 г. става първи зам.-началник на ПГУ-ДС. След смърта на ген.-лейт. Васил Коцев през 1986 г., Владо Тодоров заема поста началник на ПГУ-ДС. Тази длъжност заема от 14.7.1986 г. до 7.2.1990 г. Награждаван е с редица държавни отличия и е признат за АБПФК.

О. з. ген.-лейт. Владимир Тодоров изправен пред съда.
(снимка www.desebg.com )
През 1990 г. е обвинен от "Военна прокуратура" за унищожаването на досието на убития през 1978 г. в Лондон писател Георги Марков, водени в ПГУ и в Шесто управление на ДС. След като му е повдигнатото обвинение напуска за известно време България и се установява в СССР. След края на августовския пуч през 1991 г. в СССР Тодоров се завръща в България.

През 1992 г. е осъден от състав на Военната колегия на Върховния съд на 14 месеца лишаване от свобода за унищожаване на разработките срещу писателя Георги Марков. Присъдата му е намалена на 10 месеца затвор, които той излежава. Почетен председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса. Почива на 23.12.2012г. в София.

За част от статията е използвана информация от сайта www.desebg.com