 |
| Димо Дичев - 1-ви началник на Отдел ДС (Снимка - архив на МВР) |
Димо Дичев Новаков е роден на 10 януари 1902 г. в село Обручище, Старозагорско. Завършва прогимназия в родното си село, след което продължава образованието си в гимназията в Симеоновград. Силно влияние върху него оказват идеите на Димитър Благоев. През есента на 1919 г. тридесет и пет души съмишленици заедно с Димо и баща му Дичо създават в селото организация на БКП, а в края на същата година и организация на БКМС, на която Димо Дичев е избран за секретар.
Член на БКП от 1919г. Избран е за делегат на IV конгрес на БКП, после и на конгреса на БКМС. През 1922 г. сключва брак с комсомолката Жечка Желева. Вместо меден месец оставя младата съпруга и заминава на курс в Централната партийна школа в София, където преподаватели са Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров, Георги Бакалов, Тодор Павлов и Антон Иванов. Организира нелегален канал в направление Стара Загора - Раднево- Гълъбово - Обруклий - Хлебарово - Свиленград - Одрин за прехвърлянето от България в Съветския съюз на застрашени партийни дейци, участвали в Септемврийското въстание.
Поддържа близки връзки с нелегалната чета "Христо Ботев", която действа в Хасковска област. Той полага много усилия за осигуряване на прехраната на четата и явки за нейните дейци. Полицията успява да попадне на следите му. Задържани са Димо Дичев, Йордан Илчев, Страти Димитров и още двама от с. Навъсен. На състоялия се през юли 1924 г. т.нар. "Навъсенски процес" те са осъдени на смърт. През март 1927 г. смъртните присъди са заменени с доживотен строг тъмничен затвор.
 |
| Ген.-лейт. Щерю Атанасов и Дичо Диков (Снимка - в. "Дума") |
Димо Дичев преминава през Хасковския,Пловдивския, Старозагорския, Шуменския и Плевенския затвори. Тежко заболява. През март 1935 г. той е помилван и освободен от затвора. По поръчение на Станке Димитров и Трайчо Костов става пълномощник на ЦК на БКП за Южна България по прилагане на новия курс на Коминтерна (1935-1936). През 1936 г. е изпратен в Съветския съюз, за да завърши Международната школа на Коминтерна (МЛШ). Там учи заедно със Съби Димитров, Владо Тричков, Ранчо Кеменчеджиев, Любчо Баръмов, Апостол Колчев, Нинко Стефанов и др.
Интербригадист в Испания (1937-1939). На 10 декември 1939 г. получава строго секретно нареждане от ЦК на ИКП да осигури евакуацията от Испания във Франция на сто отговорни партийни дейци интербригадисти от различни страни. Димо Дичев успешно изпълнява тази отговорна задача. След нападението на Германия над СССР, на 22 юни 1941 г. ЦК на БРП взема курс на въоръжена борба. В края на юни към ОК на БРП - София, е създадена военна комисия с ръководител Димо Дичев и членове Ангел Цанев и Руси Христозов. През юли 1941 г. Димо Дичев е привлечен за член на Централната военна комисия към ЦК на БРП с ръководител Антон Югов. На 27 август 1941 г. е блокирана цяла София. Задържани са много партийни дейци, между които и Димо Дичев.
В последствие успява да избяга. През юни 1943 г. по решение на Главния щаб на НОВА е създадена ХII ВОЗ (военнооперативна /въстаническа/ зона) с център Враца. За командир на зоната е назначен Дико Диков-Върбан, а за политкомисар - Димо Дичев-Бай Стамен. През лятото на 1944 г. партизанските отряди значително нарастват. В края на юни 1944 г. със съгласието на ЦК на БРП и Главния щаб на НОВА и по решение на щаба на зоната, Димо Дичев заминава за Сърбия да търси оръжие и боеприпаси за партизаните.
 |
| Димо Дичев (Снимка - архив на МВР) |
Събитията се развиват със светкавична бързина. На 2 септември 1944 г. в района на Добро поле Димо Дичев, Щерю Атанасов, Иван Винаров, Денчо Знеполски, Димитър Гилин, Боян Михнев, Петко Кацаров, Евтим Рангелов, Илия Денев и други решават да сформират Първа българска партизанска дивизия с три партизански бригади - за командир е определен Славчо Трънски. Но той е тежко ранен, затова командването се поема от Димо Дичев. Пълномощник на ЦК на БРП/к във Врачанска област (1942-1944). На 9 септември 1944 г. участва в установяването на "Народната власт".
На
21 октомври 1944 г. Димо Дичев е назначен за началник на отдел "Държавна сигурност" в току-що
формиращото се Министерство на вътрешните работи. С решение № 94 ма ПБ на ЦК на БКП от 06.04.1947 г. е назначен за
завеждащ на Отдел "Кадри" на ЦК на БКП, където остава до 1949 г. Председател на
Комитета за държавен контрол с ранг министър (1949-1957). Завеждащ отдел
"Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП (1957-1967).
Председател на ЦК на БПФК (1959-1962) и зам.-председател на Международната
федерация на бойците от съпротивата (1967-1982).
Член на
ЦК на БКП (1945-1982). Няколко пъти е избиран за Народен представител. Носител на почетните звания "Герой на социалистическия
труд" и "Герой на Народна република България" (1972). Автор на книгата "Живот за революцията. Спомени" (1986).
Почива през 1982 г. За ролята на Димо Дичев като началник на отдел "Държавна сигурност", няма задълбочени изследвания, но можем да предположим, че е тясно свързан с терора и репресиите веднага след 9 септември.